Даниел Атанасов - Сатанасов, българският автор и илюстратор, известен с творбите си „Бион“ и „Драгънласт“, изрази оптимизъм относно бъдещето на мангата у нас. В интервю, проведено на щанда на издателство „Вижън букс“ по време на 52-рия Софийски международен панаир на книгата, той сподели, че интересът към японските комикси и анимации в България нараства, особено сред младите хора.

Даниел Атанасов - Сатанасов, българският автор и илюстратор, известен с творбите си „Бион“ и „Драгънласт“, изрази оптимизъм относно бъдещето на мангата у нас. В интервю, проведено на щанда на издателство „Вижън букс“ по време на 52-рия Софийски международен панаир на книгата, той сподели, че интересът към японските комикси и анимации в България нараства, особено сред младите хора.

Атанасов отбеляза, че преди години много любители на японската култура не вярваха, че е възможно да се създаде българска манга. Въпреки това, с времето, общественото мнение се е променило, благодарение на новите инициативи, като „Манга академия“, която обучава млади художници да създават комикси в стил манга.

„Културният сблъсък все още съществува, и остава неясно какво точно представлява мангата и дали може да бъде създавана извън Япония. Но отговорът е категоричен – може“, заяви Атанасов. Той обясни, че мангата е специфичен визуален стил, който включва характерни елементи като големи очи, остри прически и черно-бяла визия, които са основополагащи за този жанр.

„Вярвам, че мангата в България има бъдеще, но е необходимо да се образова публиката“, добави той. Атанасов сподели, че наблюдава нарастващ интерес към неговите произведения, което го вдъхновява.

Творецът описа създаването на комикси като дълбока и лична страст, която изисква много усилия, но и носи удовлетворение. „Влагаш всичко от себе си, рядко получаваш нещо в замяна, но истинската радост идва от способността да изразиш себе си“, каза той.

Атанасов подчерта, че „разказите в картинки“ не са били признати дълго време от културната общност. В последните години обаче, те започват да се възприемат като девето изкуство. „Всъщност, разказването на истории в картинки е практика, която съществува от преди писмеността. Пещерните рисунки и стенописите от древността са примери за това. Дори самата ни писменост е основана на изображения“, завърши той.

Събитието, на което се проведе интервюто, е част от 52-рия Софийски международен панаир на книгата, където над 150 издателства представят повече от 100 000 заглавия.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.